Случайни гафове и моменти решения създават иконични филмови сцени

Дори най-добрите талантливи актьори понякога забравят репликите си или пък правят гафове на снимачната площадка. Доста от тях обаче са достатъчно талантливи, за да импровизират и да спасят положението. Може би някои от вас ще се изненадат, че някои иконични сцени са плод на случайност и спонтанни решения, а не на предварителен гениален сценарий. Ето няколко от най-забавните за мен примери:

#1 The Godfather (1972)
Сещате ли се за сцената, в която дон Вито Корлеоне раздава брутални заповеди, докато гали котенце? Сцената не е трябвало да  включва домашен любимец изобщо. Сладкото коте по някакъв начин се промъкнало на снимачната площадка и се настанилов скута на актьора по време на снимане, създавайки иконичната сцена.

#2 Rocky (1976)
Всеизвестно е, че филмът е имал малък бюджет, така че повечето от хората, които се виждат на заден план, не са статисти, а случайни минувачи. Така сцената, в която Роки притичва през пазара и мъжът му хвърля портокал, е напълно не по сценарий.

#3 The 40 Year Old Virgin (2005)
При такива сцени винаги се използва грим и специални ефекти. Обаче Стив Карел решил, че ще бъде много по-добре, ако кола маската е истинска. Така израженията и писукането на героя във филма не са плод на актьорска игра, а на истинска болка. Карел разказва, че преживяването му е толкова ужасено, че никога повече не би направил подобно нещо за филм.

#4 The Dark Knight (2008)
Трудно може да си представим онази сцена, в която ЖОкера пляска саркастично, обаче тази сцена никога не е била част от сценария. Това е изцяло дело на отличната импровизация на Хийт Леджър.

#5 The Lord Of The Rings: The Two Towers (2002)
По време на сцената, в която Еовин се взира към далечината, виждаме и един флаг как се откъсва от стълб и отлита. Този момент може да изглежда умишлен и метафоричен, но флагът се е откъснал случайно, но толкова добре се вписва в сцената, че не ѝ правят втори дубъл.

#6 Raiders Of The Lost Ark (1981)
Сцената, в която Индиана Джоунс се среща с воин, въоръжен с меч, е по сценарий е интензивен дуел. За заснемането ѝ обаче Харисън Форд е с хранително отравяне и нямаше сили да изпълнява, така че режисьорът направи малка промяна - вместо дуел Индиана изважда револвера и стреля по злодея. Сцената се превръща в един от най-емблематичните моменти в историята на киното.

#7 Thor: The Dark World (2013)
Сцената, в която Тор овесва чука на закачалката, е толкова добра, че всеки вероятно си мисли, че е по сценарий. Крис Хемсуърт обаче просто се опитвал да се пошегува, но неговата импровизация е толкова добра, че сцената бива включена във филма. (I <3 Chris!)


#8 The Princess Diaries (2001)
В този филм Ан Хатауей играе странно и позахлупено девойче. В една сцена героинята, в която героянята трябва да ходи по пейките с приятелката си, Ан случайно се изпльосква доста гадно. Паденето така добре пасва на образа на несръчната героиня на Ан,  че не си оставя във филма.

#9 Django Unchained (2012)
Знаем си, че Леонардо Ди Каприо е отличен актьор, който не излиза от роля дори и да го боли. В една от сцените си наранил ръката с парче стъкло и кръвта започнала да блика от раната му. Тази сцена не е по сценарий, а кръвта е истинска, тя е оставена във финалния вариант на филма заради невероятната актьорска игра.

#10 The Silence Of The Lambs (1991)

В този филм Антъни Хопкинс има само 25 минути екранно време, но то е достатъчно, за да създаде едно от най-смразяващите превъплъщения на всички времена. Една от най-емблематичните сцени е, когато д-р Ханибал Лектър говори за престъпленията си с агент на ФБР и започва да съска. Съскането е  напълно импровизирано и реакцията по лицето на Фостър е искрена.

#11 Eternal Sunshine Of The Spotless Mind (2004)
В сцената, в която героинята на Кейт Уинслет изчезва, изражението на лицето на Джим Кери е съвсем истинско. Никой не му бил казал, че Кейт ще изчезне, така че той наистина се опитва да я намери.

#12 Dirty Dancing (1987)

Сцената в Dirty Dancing, в която Джони и Бейб пълзят един към, не е по сценарий. Те просто разгрявали преди снимки. На режисьора обаче много му харесало, така че я включва в крайна сметка и във филма.



#13 Rain Man (1988)
Докато се снима Дъстин Хофман без да иска шумничко изпуснал газове, но той и Том Круз  успяват да не се разхилят и спонтанно създават такава добра сцена, че тя става любима на мнозина.

#14 Blade Runner (1982)
Сцената, в която Дарил Хана тича панически, но по пътя се подхлъзва и разбива прозореца на микробуса с лакътя си, изглежда напълно по сценарист, обаче си е чист инцидент. Оказва се, че Хана случайно се е подхлъзнала и дори е откарана в болницата, защото си е счупила лакътя си.

#15 Lock, Stock And Two Smoking Barrels (1998)
Известната сцена, в която Ник строшва масичката с чаша за сок, не е по сценарий. Тя е случайност и шокираният поглед на актьорското лице е искрена.

Widows (2018)/ Вдовиците карат бързо и стрелят яростно!

 

Докато светът се вълнува от 'Рома', единият Оскарски балон тази година, моа се развълнува от друг претендент за награди и остана доволно развеселена. Гледахте ли по-рано през годината 'Бандитките на Оушен'? Не сте.. разбирам, моа го гледа, но вече не помни абсолютно нищо. Затова явно Холивуд е решил, че имам нужда от

опреснителен курс и в сезона на наградите пусна втората му част за тази годината, за братовчедките на Оушън по сватовска линия от четвърто коляно. Ма, така един драматичен, мдаа, ма измряха едни бандити по време на престъпление и жените им тръгнаха по бандитски да се справят с живота с щот иначе мъкаааааааааааа, сигурно трябваше да пусна сълза. Леле майко! Само дето не искам твойто тяло. Та към звездното присъствие на Виола Дейвис и вещо боравещия с патлака през последните 20-тина години Лиъм Нийсън са добавили и Мишел Родригес. Да, точно така, мили мои, жената на Вин Дизел в 'Бързи и яростни', та ако някой случайно се обърка какво гледа, бърже да му стане ясно, че това е драматизацията на Народен театър 'Иван Вазов' по култовата екшън поредица за коли, кражби, стрелби, адреналин, кръв и други секрети. Ма, чакайте сега, това Widows (2018) е И-З-К-У-С-Т-В-О, щото е на култувия Стив МакКуин, създал вече превърналия се в класика 12 Years a Slave (2013), а не е ми ти някакъв долнопробен екшън с потни мъже, кога с потници, кога без потници и горещи мацки с къси поли. Тук мацките са застаряващи, пичовете са прошарени, СЕ ПАГ трябва да има и белези, по които да отличаваме двата филма. Онова е някакъв смотан екшън, а тука Лети участва във възвишен феминистки трилър за обири с привкус на политическа сага и гангстерски ноар. Б-Р-А-В-О! Сега вече момичето ще си получи наградата евентуално, толкова се стара в предните части на филма, в които беше просто знойно маце с вкус към високите скорости и справедливите престъпни каузи за отмъщаване на системата. Чакайте, пак забравих, тия филми не са свързани и асоциацията между тях е грешка. Предполагам критиците са така възхитени от филма, защото им е под достойнството да гледат творба с холивудския Дизел, там хората не са низвернати и ИЧ не са от различни маргинални раси и общности на Хамериканското общество. Ма, миличките критици не са видяли и оня филм, в която Кейт Бланшет, Ан Хатауей, Дакота Фанинг, Оливия Мън, Хелена Бонъм Картър, Сандра Бълок правиха грандиозен обирв комедиен стил, та сега ще ни хвалят сълзливата му версия. Ма, тук има и дълбоката философия „Nothing you do is gonna change your situation“, за която мрем, бе! Ш-Е-Д-Ь-О-В-Ъ-Р ви казвам, шедьовър, бе, такъв преговор с обобщение и изводи и за входящото ниво по литература в 10-ти клас не сте правили!!

imdb линк; Imdb оценка: 7.4/10 при 22 938 гласували

Играчка-плачка в сериала YOU (2018-)

Книжарницата е сакрално място за много от нас. На кой не му се е искало да има зад ъгъла от онези, красивите, мрачните, между чиито рафтове едва-едва се процежда слънчевата светлина през витрината, а има и подземие, в което при специални условия се съхраняват редки и стари издания?! Толкова ще е хубаво да посетиш местенцето, да прокараш пръст по красивите издания и вдъхнеш уханието на хартия… А ако зад щанда работи млад и чаровен хипстър, склонен да ти препоръча книга докато се усмихва срамежливо какво по-добро?! А ако той добродушно помага на малкото си затормозено съседче и отглежда черита в задния си двор, няма ли да ти стане още една идея по-симпатичен? Днешната книжарницата е точно такова поетично романтично кътче, през чиято врата един ден ще влезе русата майсторка на флирта Гуинивиър Бек, сладка, с невинно излъчване, без да е умопомрачителна красавица и ще се заговори с управителя Джо. Дали там не припламва любов от пръв поглед или пък е просто игра? Но играчката, както знаем, лесно става на плачка. Не само приятелите ти четат веселите ти постове в социалните мрежи, не всяка бизнес възможност сбъдва мечти, не всеки чук се използва просто за коване и ремонти, не всяко звукоизолирано подземие служи за съхранение само на книги и вехтории.

Доколко се разголваш в мрежата и доколко се доверяваш на непознати, доколко си позволяваш да играеш игрички и доколко си себе си в ежедневието си.. Сложни въпроси, особено за милениалите, но и по-зрелите от нас, срещали се вече с Пешо, може да помислим над тях докато гледаме някой и друг епизод от сериалчето You, макар и очевидно таргетът му да е подрастващата публика..

А и имам още един въпрос.. Кой прави всички тези сериали и кой смогва да гледа дори и 1/1000 от тях?!

#YA_guilty_pleasures

imdb линкче тук

Как The Grinch (2018) ми открадна надеждите

Ей тък като стане значиииии.. много ме е яд! В тоя живот да не се родиш зелен и космат! Веднага те изоставят в сиропиталището и дори на Коледа никой не ти дава и една захарна пръчица!! Ма то расизАмът, братя и сестри, бил хубаво нещо, превръща те в най-якия филмов антигерой, който се завръща при нас в пореден римейк!  Готови ли сте? Не ви чувам.. ‘Зън, зън, зън, хо, хо, хо, зън, зън, зън,хо, хо, хо’. Ми, то и аз не съм готова, римейкът е почти разочароващо слаб. Искрено се надявах, че Бенедикт Къмбърбач ще направи страхотен мизантроп от Гринч, ще се влее в персонажа му и ще му придаде собствен стил и особености подобно на Джим Кери, но си останах само с надеждите. Придържането към книжката на Д-р Сюс е много силно, няма свободните интерпретации на Рон Хауърт и Джим Кери, явно ги е било страх да не бъдат намразени за тях от критиците подобно на колегите си. Филмът има своите симпатични сценки, повечето от тях са налични в трейлъра, но няма магията от осъзнаването на смисъла на Коледа - цялата лента е твърде приповдигната и весела, дори домът на Гринч е уютен, светъл и красив, та не може да се направи добре паралелът да живееш с и без лИбоФ. Няма дори култовата реплика от книжката ‘What if Christmas, he thought, doesn't come from a store. What if Christmas, perhaps, means a little bit more’, но има други досадни римувани пасажи, филмчето няма да роди епични фрази и забавляващите гифчета ще са малко, дори койчетата не са така сладки и характеристични. The Grinch (2018) не е нещо особено по-различно от 26-минутната анимация от 66-а. Все пак рисунките са красиви, детайлите са любопитни, музиката (с включвания да Дани Елфман) е подходяща, КъмбърГринч е все така сърдит, умен,  изобретателен и тук-там хаплив. Все пак филмът става за едно гледане по декемврийско време. Децата ще го харесат определено. Обаче на мен ми остави горчив привкус и голямо НО. А Бенедикт говори тотално без британски акцент!

Penny Dreadful с продължение догодина

   

Penny Dreadful се състоеше три сезона, развиващи се през викторианска епоха главно в Лондон и включваше емблематичните герои от готическата литература. Сериалът беше епичен, но финалът  беше каша, забъркана в последния момент и личеше от километър, че е съкратен спрямо първоначалната си идея. Но Джон Логан ще се завърне с нещо като продължение на сериала, нова глава наречена City of Angels/ "Градът на ангелите".  Продукцията на "City of Angels" ще започне през 2019 г. Сериалът ще включва само нови герои и нови сюжетни линии, действието ще се развива през 30-те години в Лос Анжелис.

През 1938 г. Лос Анджелис е изправена пред някои трудни въпроси за бъдещето и душата си. Нашите герои също. Няма лесни отговори. Има само тежки въпроси и жестоки морални предизвикателства. Както и в света на Penny Dreadful, и в този свят няма герои или злодеи, само протагоности и антагонисти, сложни и конфликтни персонажи, живеещи на ръба на моралния избор.

Ева Грийн ще ми липсва сериозно. Не знам като фен на класическия сериал дали да се радвам или да тъгувам от новината за това продължение. Вие какво мислите?

Децата в The Kids Are Alright са добре, за родителите не знам!

Спомняте ли си с какво умиление сте наблюдавали любим ваш по-възрастен роднина при първото му боравене с мобилен телефон, особено умен такъв, или по-назад във времето при първата му среща с компютър и скайп да речем? И до днес искрено се усмихвам като видя някой дядо да вика с цяло гърло по телефона, явно подсъзнателно мислейки, че гласът му някак директно полита във въздуха и достига до отсрещната страна. И пак искрено се усмихвам като се сетя за времето, когато не просто нямахме компютър вкъщи, но и телевизорът беше само един при това с осем канала и най-младият беше дистанционно и навигатор антена. А помните вероятно с какви спорове се решаваше кой да е гледаният канал. А сега си представете още по-древните времена, в която можете да имате микровълнова печка, само ако сте неин бета тестер и дори и тогава не знаете колко минути и секунди са необходими, за да станат пуканките ви готови. А представете си да имате не 1-2 братя/сестри, а 7 братя, всеки от които е олицетворение на най-неприятните типажи - Бебето, Дървеният философ, Умникът, Портата, Палавникът, Сладурът, Лакомникът. Не се тревожете за Майката и Бащата (в ролята Абрахам от The Walking Dead), те имат своите методи за справяне с всяка ситуация!

Изгледах три епизода в ретро краски, които ме пренесоха през 70те и нямам търпение да видя още какви неща ще ми припомни The Kids Are Alright и какви изходи ще намерят малчовците и как ще ги парират родителите им! Сериалът няма темпото на Malcolm in the Middle, по-скоро е на оборотите на Young Sheldon, но доста сатирично се надсмива над средната класа на САЩ и симпатично припомня плюсовете и минусите на времената, в които никой не е висял над децата 24/7 и те, децата по-скоро са бурени, а не цветчета под похлупак.

imdb линк; трейлър: 

Раздялата с детството заплашва хармонията в Christopher Robin (2018)

Ако днес някак си по някаква причина, неясно как и неясно защо, срещнете ей, там, на улицата своето 6-годишно Аз и си поговорите, дали то ще ви хареса, дали ще ви гледа с ококорени очи, пълни с възхищение или пък ще поклати глава и тъжно ще въздъхне. А може би ще реагира някак средно, малко със съжаление, малко с удивление, откривайки за първи път скалата на сивото в живота? Дали колкото повече порастваме, толкова повече забравяме да живеем сега, в настоящето, радвайки се на всяко мъничко добро, красиво, щастливо късче, което ни предлага той, Животът? Дали децата са онези феи и вълшебници, от които ние всички имаме нужда, за да не загубим връзката с текущия живот, твърде зареяни в планове и очаквания за Утрето, дали именно те не ни учат на разликата мужду цена и стойност, а дали ние не сме способни да отровим невинните им душички със злободневие и задължения и да им объркаме приоритетите? Дали само тези въпроси задава Christopher Robin (2018) ви приканвам да проверите сами, за да се порадвате на прекрасна live action творба с В Ъ Л Ш Е Б Н И попроскубани от гушкане плюшки(Мечо Пух и Йори са фантастични, страхотни персонажи са им създали, а репликите им ме радваха до една, озвучителите им са свършили работата си невероятно добре!), прекрасен Юън Макгрегър и О Ч А Р О В А Т Е Л Н А малка актриса Бронте Кармайкъл. 

За разлика от миналогодишния "Goodbye Christopher Robin"  тази история за Кристофър Робин не е биографичен филм, макар и да носи името на сина на Милн. Това е горчиво-сладка фантастична приказка, в която героят от книгите за Мечо Пух Кристофър Робин се превръща във възрастен, изправен пред сериозни предизвикателства в работата си в следвоенен Лондон. Погълнат от задълженията си той все повече се отдалечава от съпругата си, от малката си дъщеричка, от живия живот.  Неговата житейска философия е "Нищо не идва от нищо" и дори Пух е отдавна забравен. Налага се малкото мече да вземе нещата в своите лапички и да припомни на приятеля си какво вълшебство всъщност е съществуването ни. Филмът е трогателно просмукан с деликатна меланхолия по детството и нежно ни завръща в Сто акровата гора е за ново огромно приключение, за да ни преподаде безценни уроци и да ни припомни, че нито един компас не може да ни върне към същността ни, ако някъде по пътя я затрупаме с досадности, забравим я под някоя купчина бумаги или я задушим под тежката маска на сериозността. Та нека не позволяваме на правеното на несъществености да ни окраде до степен, в която не ни остава време за почивка /note to self!/ и нека си създаваме спомени, да трупаме обични хора, да споделяме мигове, за да си имаме котвички и спасителни въжета, та в случай на нужда да се хванем за тях и за братата си и да самоспасим душата си от удавянето в сивотата на битието.


Пп. Не позволявайте на професионалните критици да ви отровят преживяването със сравненията му в порасналия Питър Пан от Hook, не се сърдете на филмчето, че експлоатира клишето за необходимостта да си подхранваме детето вътре в нас, за да сме по-добри, просто се насладете на приключението и си затананикайте думичките на Асен Кисимов:

А днес моят собствен наследник 

извършва геройски бели. 

Не съм се изгубил безследно 

щом той ме повтаря, нали?

imdb линк; imdb оценка 7.7/10 при 20 662 гласували

Трейлърче: